ВИРУСНИ ХЕПАТИТИ А, В И С

ХЕПАТИТ А

         Вирусният хепатит тип А е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с увреждане на черния дроб, поява на жълтеница и склонност към епидемично разпространение предимно през есенно-зимния сезон.

         Източник на инфекцията при вирусен хепатит тип А са болните с жълтеница и с безсимптомни форми, които отделят вируса чрез изпражненията и урината.

         Пътищата на разпространение са:
                  • контактно-битов;
                  • хранителен;
                  • воден.

         Основни фактори за предаване на заразата:
                  • замърсени ръце и предмети на бита;
                  • замърсени хранителни продукти, най-често чрез неизмити ръце, мухи, хлебарки, гризачи и други;
                  • замърсена вода.

         Клинична картина на заболяването се характеризира със следните периоди:
                  - Инкубационен (от заразяването до появата на първите клинични симптоми) – от 14 до 50 дни.
                  - Преджълтеничен – проявява се с отпадналост, намален апетит, обща разбитост, умерено повишена температура и тежест в епигастриума. Особено характерни са грипоподобния и артралгичния синдроми (болки по ставите и мускулите). Към края на периода урината на болните потъмнява, изпражненията стават светли, черният дроб се увеличава;
                  - Жълтеничен (иктеричен) – характеризира се с пожълтяване на склерите, което постепенно обхваща лицето и цялото тяло. Жълтеницата може да бъде от една забележима до тежка с жълт до черен оттенък. През този период черният дроб се увеличава 2-4 см. Възможна е поява на извънчернодробна патология – гломерулонефрит, полиневрит и др. Иктеричният период продължава от 1 до 4 седмици;
                  - Реконвалесцентен (възстановителен) – характеризира се с изчезване на жълтеницата, нормализиране на апетита и размерите на черния дроб.
         Хепатит А може да протече и като безжълтенична форма, която обуславя голямото разпространение на заболяването.

Профилактиката на Вирусен хепатит А не се различава от тази на останалите чревните инфекции и включва:

         1. Мерки спрямо източника на инфекция
                  - своевременно търсене на лекарска помощ от заболелите, с оглед своевременното и ефективно лечение и изолация.

         2. Мерки за прекъсване пътищата на предаване на заразата
                  -провеждане на качествена дезинфекция при производство и реализацията на хранителните продукти и питейната вода;
                  -поддържане на висока обществена и лична хигиена, особено от работещите в рискови за здравето обекти – хранителни, детски и здравни заведения;
                  -обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
                  -измиване на ръцете със сапун и преди приготвяне на храната, хранене и след ползване на тоалетната;
                  -недопускане на мухи в помещенията чрез замрежване на прозорците, осигуряване на плътно затваряне на съдовете за смет; редовно извозване на отпадъците;
                  -неизползване на вода за пиене от съмнителни водоизточници и водоеми за спорт, риболов, къпане;
                  -редовно провеждане на профилактични дезинфекции и дезинсекции в хранителни, детски и учебни заведения, обществени, жилищни сгради и други.

         3. Мерки спрямо възприемчивите на инфекцията лица
         Вирусният хепатит тип А е заболяване, което подлежи на имунопрофилактика (активна и пасивна):
                  - Активната имунизация се извършва с противохепатитна А ваксина – Хаврикс, която осигурява десет годишен имунитет. Ваксината е показана за следните рискови контингенти: войници, хомосексуалисти, наркомани, медицински работници, персонал на хранителни обекти, детски и ученически колективи;
                  - Пасивната имунопрофилактика се провежда на контактни лица до 17 годишна възраст и работещи в рискови за здравето обекти, не по-късно от петия ден от контакта – еднократно с Гама глобулин.

ХЕПАТИТ В

         Хепатит В се причинява от вирус, наречен хепатит В вирус (HBV). Той е изключително резистентен вид, способен да издържи екстремни температури и влажност. Може да преживее след 20 годишно замразяване при -20 С, за 24 месеца при -80 С, 6 месеца при стайна температура и 7 дни при + 44 С. Инфекцията с хепатит В вируса (HBV) е инфекция на целия организъм, но най-характерно е засягането на черния дроб.
         Острият хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит.
         Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В, която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните, имунологични и морфологични изследвания.

Начини за заразяване с вируса причиняващ хепатит В

         HBV се намира в кръвта и в по-малко количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите телесни течности на заразения човек.
         Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:
         • преливане на кръв и кръвни продукти
         • полов път, включително хомосексуален контакт между мъже
         • използване на общи игли и спринцовки при инжекционно употребяващите наркотици
         • заразяване по време на медицински манипулации при използване на заразен инструментариум
         • контакт със заразена кръв или заразен инструментариум при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура и др.
         • контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби
         • заразяване на бебето от майката по време на раждането

Клинична картина

         Инкубационният период на вирусния хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.          Най-често началото е грипоподобно със или без стомашно-чревни прояви (разстройство, гадене, повръщане), като особено характерно е пожълтяването на кожата и склерите на очите. Възможно е обаче да липсва пожълтяване.
         Характерните оплаквания при повечето заразени в началото на заболяването са:
         • умерено повишена температура;
         • потъмняване на урината (цвят на бира);
         • изсветляване на изпражненията;
         • чувство на отпадналост, умора, нежелание за работа;
         • загуба на апетит, отвращение от мазни храни, гадене, повръщане, разстройство;
         • болки в ставите и мускулите;
         • тежест до болка в областта на черния дроб и горната част на корема.
         Пожълтяването обикновено настъпва няколко дни след изброените по-горе симптоми, като първо пожълтяват склерите на очите, долната повърхност на езика и накрая кожата. С настъпване на пожълтяването обикновено състоянието на болните се подобрява.
         Усложнения - заразяването с вируса на хроничен хепатит B (HBV) може да доведе до напреднало заболяване на черния дроб, включително цироза или рак на черния дроб.
         Диагнозата вирусен хепатит В се поставя на базата на клиничен преглед, изследване на кръв и урина, назначени от лекар.

Как се лекува хепатит В?

         Като вирусно заболяване, няма специфичен медикамент, насочен срещу вируса на хепатит В. Ето защо лечението му е много трудно.
         Острият хепатит се лекува главно с медикаменти предпазващи черния дроб от увреждане, строг постелен режим през първия месец от заболяването, избягване на физически натоварвания в следващите 6 месеца. Много важна е диетата за болните, която трябва да се спазва също около 6 месеца.
         Препоръчителни храни:
         • Богати на въглехидрати - захарни и захарно-плодови изделия (нектари, компоти, конфитюри, пчелен мед, сиропи, мармалад); тестени изделия, кремове, ориз, овесени ядки, макаронени изделия.
         • Белтъчини в умерено количество - мляко и млечни изделия (изкиснато сирене, несолена извара, кашкавал), месо (прясно пилешко, агнешко, телешко, нетлъсто говеждо, черен дроб, диетични кренвирши и свинско без тлъстини, телешки салам, нетлъста шунка), риба.
         • Богати на витамини - плодове и зеленчуци, както и шипков чай и минерална вода (подходящи са Хисаря или Горна баня);
         • Ограничено количество мазнини след 1-вия месец - предимно растителни (зехтин и олио).
         Забранени за консумация храни:
         • Консервирани меса и риба: луканка, саздърма, солени и тлъсти риби и хайвер, тлъсто свинско и говеждо месо, овче месо, сланина, свинска мас, овча лой, гъски, патици, силни месни сосове и бульони, пържени и панирани ястия;
         • Пикантни подправки: черен пипер, бахар, горчица, кимион;
         • Други: туршии, люти чушки, суров чесън и лук, патладжан, гъби, силен чай и силно кафе;
         • В по-малки количества може да се употребяват шоколад и какао, варен чесън и кромид.
         Да се избягва:
         • консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб;
         • приема на лекарства, които са вредни за черния дроб;
         • да не се приемат потискащи имунната система медикаменти.
         Лечението на хроничния хепатит зависи от това дали вирусът е активен и дали има увреждане на черния дроб. Има медикаменти за лечение на хроничен хепатит, но те може да не са подходящи за всички пациенти. Лекуващият гастроентеролог най-добре може да прецени дали лечението е подходящо за вас.
         Разработени са два типа лекарства за лечение на хепатит В:
         Антивирусни – това са лекарства под формата на таблетки, които намаляват размножаването на вируса, но след спирането им тяхното действие се прекратява - Тенофовир, Адефовир,Телбивудин, Ентекавир и Ламивудин;
         Интерферон – Пегилираният интерферон се прилага като седмична инжекция, подтикваща имунната система да се бори с инфекцията. Лечението с интерферон е успешно при около 35% от случаите. За разлика от антивирусните препарати, при лечението с интерферон подобрение може да се очаква и след спиране на терапията.
         След преболедуване и излекуване от хепатит В, в организма на човека се изработва ТРАЕН ИМУНИТЕТ, който не позволява повторно заразяване.

Профилактика на хепатит В

         В Република България от 1992 година се извършва задължителна ваксинация срещу хепатит В - това означава, че всички бебета, родени от 1992 г. насам се имунизират срещу хепатит В още в първите 24 часа след раждането си. Препоръчително е използването на ваксината и за всички хора, които професионално или в личния си живот са застрашени от заразяване с хепатит В.

ХЕПАТИТ С

         “Хепатит” е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.
         Хепатит С е заразно вирусно заболяване, което обикновено води до сериозни трайни увреждания на черния дроб. То засяга различни групи хора, но преди всичко инжекционно употребяващите наркотици, здравните работници, пребиваващите в места за лишаване от свобода и други.

Какво представлява вирусът на хепатит С?

         Вирусите са най-малката известна форма на живот. Те използват клетки, за да се възпроизвеждат, като вкарват своя генетичен материал в клетката и я превръщат във „фабрика” за нови вируси. Това скоро убива клетката. Вирусите имат т. нар. „предпочитани” клетки – например тези на белия дроб (както е при пневмонията) или чернодробните клетки (при хепатита).
         Вирусът на хепатит С е с големина 50 нанометъра, а нанометърът е една милиардна част от метъра – ако се наредят 200 хиляди вируса един до друг ще образуват редичка с дължина един сантиметър. Поради това, че е толкова малък, вирусът съществува в миниатюрни следи от кръв – така инструменти и повърхности, които наглед са чисти, могат да съдържат вируса. Освен това HCV е много устойчив към външната среда и може да оцелее в нея в продължение на 30 – 40 дни, даже и без наличието на кръв. Той не умира лесно дори при изваряване и дезинфекция в битови условия. Това го прави лесно разпространяем и обяснява защо засяга така масово и бързо хората, които ежедневно се инжектират.

Как се предава?

         Основно хепатит С се предава при контакт със заразена кръв, което може да стане при:
         • инжектиране с нестерилни спринцовки и игри;
         • ползване на чужди прибори и материали за инжектиране, като капачки, памуци, дезинфекционни кърпи, дори повърхности, върху които се приготвя разтворът за инжектиране; смъркане на наркотици с обща фуния;
         • ползване на чужди лични вещи, като например самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки, обеци и други;
         • при медицински манипулации, предполагащи контакт с кръв;
         • при преливане на кръв, но рискът в такава ситуация е сведен до минимум;
         • при пиърсинг и поставяне на татуировки, когато не се използват чисти игли.
         Възможно е хепатит С да се предаде и при необезопасен секс, ако има контакт с кръв – при по-груб секс, когато се получават охлузвания.

Какви са симптомите?

         Първоначално може да липсват симптоми на нарушено физическо здраве. По-късно нарушената функция на черния дроб може да се прояви с:
         • отпадналост, болки по мускулите и ставите
         • леко повишена телесна температура
         • загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане
         • тежест и болка в дясното подребрие
         • потъмняване на урината
         • изсветляване на изпражненията
         • жълтеница
         Голяма част от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно без жълтеница.
         При жълтеничните форми след около 1 месец от изброените по-горе симптоми се появява жълто оцветяване на бялото на очите и на кожата, което трае 12 - 15 дни и след това постепенно изчезва. Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата.

Какви са усложненията?

         В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните усложнения:
         • задръжка на течности с образуване на отоци по цялото тяло и натрупване на свободна течност в коремната кухина (асцит)
         • дълго продължаваща жълтеница със сърбеж по кожата
         • силна умора, загуба на тегло, смущения в съня
         • образуване на "съдови звезди" по кожата - представляват разширени подкожни капиляри
         • лесно образуване на "синини" по кожата при нараняване
         • обърканост, унесеност, халюцинации
         • чернодробен рак и други

Как се поставя диагнозата?

         Изследване за хепатит С се прави чрез кръвен тест за антитела. Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца) - т. нар. „прозоречен” период. Ако изследването се направи в този период, резултатът може да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция.
         Наличието на симптоми на чернодробно заболяване, повишените стойности на чернодробни ензими и положителният тест за антитела срещу HCV потвърждават диагнозата хепатит С в около 95% от случаите.

Какво е лечението на хепатит С?

         Не всички пациенти, заразени с вируса на хепатит С, се нуждаят от лечение. Преценката за започването му е индивидуална и се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите от лабораторните изследвания, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта на пациента и т.н.
         Крайната цел на лечението за хепатит С е пълното изчистване на организма от HCV. Най-често то се състои в приемането на две лекарства - едното е интерферон с удължено действие (пегилиран), който се инжектира подкожно един път седмично; второто е рибавирин таблетки, които се приемат два пъти дневно с храната.

Как да се предпазим?

         Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатити А и В, не е създадена ваксина срещу HCV.
         Предпазването от заразяване с вируса на хепатит С се свежда до избягване на рисковите фактори и спазване на определени мерки от носителите на вируса:
         • да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и спринцовки
         • да се използва презерватив при всеки полов акт
         • да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С, като употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
         Носителите на хепатит С:
         • трябва да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В (в случай, че не са прекарали тези заболявания);
         • не трябва да употребяват алкохол и да сведат до минимум приема на повечето лекарства;
         • желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват презервативи, да избягват честа смяна на партньорите);
         • не трябва да даряват кръв и органи;
         • длъжни са да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки, пиърсинг и т.н.).